Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
13. всеки остави мястото си и отиде в своята земя.
14. Само във Ветсура останаха някои от ония, които се отказаха от закона и заповедите, защото туй място им служеше за убежище.
15. И чу цар Александър за ония обещания, които Димитрий прати на Ионатана, и разказаха му за войните и за храбрите подвизи, които извърши Ионатан и братята му, и за мъчнотиите, що те изтеглиха.
16. Тогава той каза: „ще намерим ли още такъв мъж, като тогова? Нека го направим наш приятел и съюзник“.
17. И написа и му прати писмо с тия думи:
18. „цар Александър до брата Ионатана — поздрав.
19. Чухме за тебе, че ти си мъж, як по сила и достоен да бъдеш наш приятел.
20. Туряме те, прочее, сега първосвещеник на твоя народ; ти ще се наричаш приятел на царя (той му прати порфира и златна корона), ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас“.
21. Ионатан облече свещената одежда в седмия месец на сто и шейсетата година в празник Шатри, събра войска и приготви много оръжия.
22. Чу това Димитрий, огорчи се и каза:
23. „какво направихме ние, та Александър ни изпревари и свърза приятелство с иудеите, за да има поддръжка?
24. Ще им напиша думи за поздрав, хвала и обещания, за да бъдат мен на помощ“.
25. И прати им писмо с такива думи: „цар Димитрий до иудейския народ — поздрав.
26. Чувахме и се радвахме, че спазвате нашите договори, оставате в приятелство с нас и не се прилепяте до нашите врагове.
27. Следвайте и сега да спазвате вярност към нас, и ние ще ви отплатим с добро за това, що правите за нас:
28. ще ви направим много отстъпки и ще ви дадем дарове.
29. А сега освобождавам всички иудеи от данъци и мито на солта и отменявам венците;
30. и третата част от семената и половината част от дървесните плодове, която принадлежи на мене, отсега и занапред се отказвам да взимам от Иудейската земя и от трите области, присъединени към нея от Самария и от Галилея, от днешен ден и за вечни времена.
31. И Иерусалим да бъде свещен и свободен, както и пределите му, десятъкът и приходите му.
32. Отказвам се и от властта над иерусалимската крепост и давам право на първосвещеника да тури в нея люде, които той сам избере, за да я пазят;
33. и всички иудеи, взети в плен из Иудейската земя, отпускам на свобода даром в цялото мое царство: нека всички бъдат освободени от тегобите за себе си и за добитъка си.
34. Всички празници, съботи и новомесечия, и установените дни — три дена пред празника и три дена след празника — всички тия дни нека бъдат дни за облекчение и свобода на всички иудеи, които се намират в моето царство.
35. Никой да няма право да притеснява и отегчава кого и да е от тях в никоя работа.
36. И нека иудеи се записват в царските войски до трийсет хиляди души, и ще им се плаща наравно с всички царски войски.
37. И от тях да бъдат туряни началници над големите царски крепости; от тях също да бъдат туряни и над делата на царството, които изискват вярност; техните пристойници и началници да бъдат също от тях и нека те живеят според своите закони, както е заповядал царят в Иудейската земя.
38. И трите области, присъединени към Иудея от Самарийската страна, нека си останат присъединени към Иудея, та да им бъдат и да се считат за една и да не подлежат под друга власт, освен под властта на първосвещеника.
39. Птолемаида с окръга й подарявам на светилището в Иерусалим за издръжки, потребни на светилището;
40. аз пък давам ежегодно петнайсет хиляди сикли сребро от приходите на моите царски имоти.
41. И всичко останало, което не са предали управителите на съкровището в миналите години, отсега ще дават за работи на храма.
42. Освен това и петте хиляди сикли сребро, които се взимаха от приходите на светилището, от годишните сборове, и те се отстъпват като принадлежащи на служещите свещеници.
43. И всички, които побягнат в иерусалимския храм и в цялата му черта поради дължими царски повинности и всякакви други, нека бъдат свободни заедно с всичко, що им принадлежи в моето царство.
44. За построяване и възобновяване на светилището разноските ще бъдат давани от царските берии.
45. И за построяване стените на Иерусалим и укреплението им наоколо — разноските ще бъдат давани от царските приходи, а също и за построяване други стени в Иудея“.
46. Ионатан и народът, като изслушаха тия думи, не ги повярваха и не ги приеха, защото си спомниха ония големи беди, които Димитрий бе нанесъл на израилтяните, като ги жестоко бе измъчил,
47. и предпочетоха съюза с Александра, защото той пръв им направи миролюбни предложения, — и му помагаха във войните през всички дни.
48. Цар Александър събра голяма войска и се опълчи против Димитрия.
49. И влязоха двамата царе в сражение, и войската на Димитрия удари на бяг; Александър я гони и надви;